там вътре

половината жени не говорим
за това дето ни е в гърлото
на езика
върху раменете
под лъжичката
на кръста
в корема

синята ни лампа тлее

Advertisements

сатурн ме гони

Сатурн отново ме намери
забравила съм си учебника
и ми го доставя до врата

колкото и да се крия
че уж всичко е наред
един ред не мога да напиша
сърцето ми обезлюдено

разгръщам страниците, сричам
уроци стари, със шестица взети
сега безкрайно мъчни
кога успях да ги затрия?

преди изкарвах лесно шестици
понеже използвах което ми е дадено
безстрашно и нахално

но сега повтарям
5 пъти един и същи клас
слабачка

но Сатурн не се отказва да ме учи
точно както аз се втренчвам в запетаите
неумолимо и с невъзможност да не видя
смисловото несъответствие

така и той иска от мене
вижда в мене
вярва, че може
да бъда свободна и да чувствам безсрамно

 

преди и днес

Пътища, посоки, култури, ранобудни усмивки, бонжур мадмоазел, различия, стереотипи, живот в куфар, изпуснати влакове, безброй последни моменти и присъщите им решения, кафеварка в ръчния, храна – винаги споделена, засищаща, с пълнеж от култура и обич.

Тази година пътешествията ми са полети на ума. Като птиците, които са свободни да летят където им харесва, където им се налага, където знаят, че могат да се върнат, където са решили да сменят посоката. Няма да спра да се наслаждавам на различното, на чуждото, на това, което никога няма да разбера или това, което понякога чувствам по-мое от моето. Културите са моят полет над увереността, че зная всичко за света. Те са и бялата лястовица-посланик, която кацайки събира знание и опрашва всеки следващ остров, планина, земя, човек, докато не се върне обратно вкъщи и посади многоликите семена в градината си.

Моят еднопосочен полет към многопосочното вкъщи. След 7 месеца, 6 държави, купища мултикултурни преживявания. Днес.

17.11.14

Море

Аз съм море
вълнувам се бурно
а после заспивам
в прегръдките на новия ден

Аз съм море
два бряга целувам
най-красивите вълни
на кея изпращам
за да ги видиш някой ден и ти

Аз съм море
от мен боли кръста, гърба и тила
когато с вятъра правим любов
но от мене боли и сърцето
най-дълго боли от мечта

Ти си море
аз те помня
с бързи думи, парещо нетърпелива
не помня само как и кога
сърцата ни пламнаха
в обич красива

Ти си море
пак ще придойдеш
на всеки от нас мечта да дадеш
и тиха, усмихната, привидно спокойна
към новото поглед ще впериш

Ти си море
и Водата е твойта стихия

Ако някога пристан изгубиш
не забравяй високо да търсиш
маяк-обич на върха на Балкана
твойта сестричка Земята

до теб

на ръба на кожата
до теб съм и потрепвам, както тогава

ти във водата, аз със пясък в косата
солени

гледаме се тайно, с другите очи, нашите
първият ни допир е като стара любима песен
изживяна хиляди пъти

къде е тогава? ще дойдеш ли пак да ме чакаш
в 3 през нощта
неспала, но будна
търсеща точно твоето топло

игра на сърца